Група изследователи от Европейското екологично бюро (EEB), Стокхолмското училище по икономика (SSE) и Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата (PIK) публикуваха нови изследвания, поставящи под въпрос последните усилия за увеличаване на инвестициите в ядрена енергия, особено в Европейският съюз и Съединените щати – политически избор, оправдан от желанието за декарбонизация на икономиките възможно най-бързо.
Изследователите обаче показват, че по отношение на разходите и скоростта възобновяемите енергийни източници вече са победили ядрените и че всяка инвестиция в нови ядрени централи забавя декарбонизацията в сравнение с инвестициите във възобновяема енергия. „В един декарбонизиращ се свят закъсненията увеличават емисиите на CO2“, посочват изследователите.
Изследователите разгледаха всички планирани ядрени мощности и казаха, че увеличението на разходите от първоначалните проектни предложения е значително.
Например, те установиха, че бюджетът на забавения проект Flammanville във Франция се е увеличил от 3,3 милиарда евро (3,6 милиарда долара) на 13,2 милиарда евро, отбелязвайки, че тези цифри дори не включват разходите за финансиране, които Френската сметна палата изчисли на 4,2 милиарда евро срещу първоначални 1,2 милиарда евро.
Друг пример идва от Финландия, където заводът Olkiluoto, който първоначално беше планиран да струва 3 милиарда евро, в крайна сметка струва около 11 милиарда евро. И това не е нищо ново. Още през 2014 г. проучване на сравнителните разходи за електроенергийна инфраструктура установи, че 97 процента от 180-те анализирани инвестиционни проекта за ядрени реактори са имали превишения на разходите, със средно увеличение на разходите от 117 процента за проект.
„Исторически високият риск от неизпълнение се превръща в по-високи лихвени проценти“, подчертават учените. „Тези два фактора правят рентабилността на ядрените проекти силно зависима от условията на финансиране.
Във Франция националният мрежов оператор RTE изчислява, че електрическа система, включително ядрена, ще бъде малко по-евтина от система, базирана единствено на възобновяема енергия през 2050 г., но е необходимо да се вземе предвид неговият оптимизъм относно прогнозите за инвестиции. „В изчисленията си RTE приема, че инвестиционните разходи за нови атомни електроцентрали са по-малко от две трети от прогнозните разходи за европейски електроцентрали с реактори под налягане (EPR) във Финландия и Франция“, обясниха изследователите. „Този оптимизъм за намаляване на разходите не отразява развитието на разходите за стари ядрени реактори в много страни.“
Според изследователите, предвид най-новите EPR проекти и инвестиционни тенденции, ядрените разходи ще се увеличават през следващите няколко години.
"Въпреки ниската си рентабилност, ядрената енергия се представя като добра инвестиция за борба с изменението на климата. Днес обаче конкуренцията за рентабилността на ядрената енергия не идва от въглища или газ, а от възобновяеми енергийни източници", посочват учените.
Проучването поставя под въпрос и надеждността на ядрения флот, особено като се има предвид драматично ниската наличност на френските електроцентрали тази година – почти половината от 56-те ядрени реактора бяха затворени, въпреки че ЕС беше в сложен период на електроснабдяване с чести пикове в цена на електроенергията над 3 €/kWh.
Наличието на този електрически източник също е поставено под въпрос с оглед на все по-честите засушавания, които се очакват през следващите години, причинявайки по-специално ниски речни потоци и следователно свързаните с това проблеми на охлаждащите електроцентрали.
„Необходима е гъвкавост, а не генериране на базов товар, за да се балансира базирана на възобновяема енергия енергийна система“, подчерта изследователският екип. „Въпреки това, разрастването на атомната електроцентрала е бавно и съставът на разходите за ядрена енергия не съответства на ролята на резервна технология за електрически системи с висок дял на вятърна и слънчева енергия.“
В голям мащаб както възобновяемите източници, така и ядрената енергия ще имат ниски цени на електроенергията през по-голямата част от годината, но много високи цени за стотици часове, което ще доведе до несигурни и силно променливи приходи. Според изследователите, резервната технология в устойчивия енергиен микс трябва да бъде технология за производство на електроенергия с ниски капиталови разходи и високи променливи разходи, обратното на атомна електроцентрала, която има много високи първоначални разходи. Вместо това те предлагат интегриране на съхранение под формата на водород, използване на батерии или изпомпвана водноелектрическа енергия, базирайки се по-специално на анализа на Bloomberg, който отчита спад на цената на съхранението на батерии от $1220 до $132 за kWh между 2010 и 2021 г.
„При достатъчно време може да е възможно да се построи атомна електроцентрала според най-високите стандарти за безопасност и да остане икономически приложима, дори като се вземат предвид разходите за съхранение на ядрени отпадъци в продължение на хиляди години“, заключават учените. „Изграждането на атомни електроцентрали обаче изисква много години планиране и строителство и е скъпо, докато климатичната криза изисква спешност и изисква толкова големи инвестиции, че рентабилността е от първостепенно значение.“
