Глобалните инвестиции в производство на чисти технологии се увеличиха с 50% през 2023 г., достигайки 235 милиарда долара. Това увеличение е еквивалентно на почти 10% от ръста на инвестициите в цялата световна икономика. Четири пети от инвестициите в производство на чисти технологии през 2023 г. – около 188 милиарда долара – са изразходвани за производство на соларни фотоволтаици и батерии, като заводите за електрически превозни средства представляват още 15%. Освен това инвестициите се очаква да останат близо до скорошните си рекордни нива, около 200 милиарда долара през 2024 г.
Въпреки продължаващото прилагане на индустриални стратегии в други страни, стойността на износа на чисти технологии от Китай ще надхвърли 340 милиарда долара през 2035 г. при настоящите настройки на политиката.
В момента Китай е страната с най-ниски разходи за производство на ключовите технологии за чиста енергия, разгледани в доклада, без да се взема предвид изричната финансова подкрепа от правителствата. Производството на слънчеви фотоволтаични модули, вятърни турбини и батерийни технологии струва средно до 40% повече в Съединените щати, до 45% повече в Европейския съюз и до 25% повече в Индия.
При сегашните политики нетният внос на изкопаеми горива и технологии за чиста енергия ще достигне 400 милиарда долара през 2035 г. в Европа.
Инсталация на Outlook
Докладът използва сценарии като сценария на обявените политики (STEPS), който отразява текущия политически пейзаж, и сценария на обявените ангажименти (APS), който предполага, че правителствата изпълняват своите климатични цели, за да проектират потенциалния растеж на тези технологии.
Според IEA глобалният капацитет за производство на соларни модули може да достигне 1546 GW през 2035 г. при сценария STEPS и да се увеличи до 1695 GW при сценария APS. През 2023 г. глобалният капацитет е бил 1115 GW.
Докладът прогнозира, че глобалното търсене на слънчеви модули ще се увеличи от 460 GW през 2023 г. до 674 GW през 2035 г., при среден темп на растеж от 3% годишно, и до 724 GW през 2050 г. в рамките на STEPS. При APS глобалното търсене на слънчеви модули ще достигне 860 GW през 2035 г. и 894 GW през 2050 г.
Европа
Европейският съюз в момента е най-големият вносител на слънчеви фотоволтаични модули в света, като вътрешното производство покрива малко под 15% от търсенето през 2023 г. Вместо това вносът – главно от Китай и Югоизточна Азия – беше достатъчен, за да покрие по-голяма част от търсенето, водещо до значително увеличение на запасите, които възлизат на около три пъти нивото на годишните инсталации през тази година.
Делът на ЕС в световния капацитет за производство на фотоволтаични слънчеви панели е спаднал до по-малко от 1%. Единственото изключение от тази тенденция е полисилиций, от който Европейският съюз държи 3% от световното предлагане благодарение на високата чистота на полисилиция, произвеждан в Германия, който все още се изнася за Китай.
Според IEA ЕС ще остане най-големият вносител на модули в света през 2035 г., като основната промяна е, че част от вноса идва от САЩ. Вътрешното производство е около 7 GW, тъй като в момента няма значителни съобщения за разширяване на производството; напротив, има признаци, че съществуващият капацитет за производство на модули може да бъде намален.
Политики и поддръжка
Проучване на повече от 50 големи производители на чисти технологии и вериги за доставка на материали, проведено от IEA, разкрива фактори, различни от разходите, които влияят върху инвестиционните решения. Те включват различни форми на политическа подкрепа, достъп до пазара, възможности и експертен опит в индустриалната база и инфраструктура.
МАЕ отбелязва, че „правителствата трябва да съчетаят своя ангажимент за добре функциониращи пазари и рентабилни преходи към чиста енергия, от една страна, с необходимостта от установяване на безопасни и устойчиви вериги за доставка на чисти технологии, от друга. Това означава да се правят трудни избори за това кои индустрии за подкрепа, как да структурирате търговските отношения и къде да дадете приоритет на усилията за иновации."
Докладът заключава, че освен добива и преработката на критични минерали, нововъзникващите и развиващите се икономики биха могли да използват своите конкурентни предимства, за да се придвижат нагоре по веригата на стойността. Например Югоизточна Азия може да се превърне в едно от най-евтините места за производство на полисилиций и пластини за слънчеви панели през следващите 10 години, докато Латинска Америка – по-специално Бразилия – има потенциала да разшири производството си на вятърни турбини за износ към други пазари в Америка. Северна Африка има ресурсите да се превърне в производствен център за електрически превозни средства през следващото десетилетие, докато няколко държави в Африка на юг от Сахара биха могли да произвеждат желязо с водород с ниски емисии.
